Странните минути
Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени.
Най-вече аз.
Само в тези, странните минути,
връщам се на онзи кръстопът,
който съм пресякла
двеста пъти;
И поемам не по своя път...
За да видя, все пак,
как си, що си,
можеш ли да дишаш и без мен;
и се връщат старите въпроси,
връща се агонията в мен.
***
Там, на всички земни кръстопъти
си избирам силна да съм аз...
Но в онези,
странните минути...
само как ми липсва твоят глас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любимата Todos los derechos reservados
Поздрав!
