bibsun (Любимата)
206 58
Oct 5, 2015, 5:51 PM

Странните минути 

  Poetry » Love
785 0 7

Не,

не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени.
Най-вече аз.

 

Само в тези, странните минути,
връщам се на онзи кръстопът,
който съм пресякла
двеста пъти;
И поемам не по своя път...

 

За да видя, все пак,
как си, що си,
можеш ли да дишаш и без мен;
и се връщат старите въпроси,
връща се агонията в мен.

 

***


Там, на всички земни кръстопъти
си избирам силна да съм аз...
Но в онези,
странните минути...
само как ми липсва твоят глас.

© Любимата All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??