Странните минути
Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени.
Най-вече аз.
Само в тези, странните минути,
връщам се на онзи кръстопът,
който съм пресякла
двеста пъти;
И поемам не по своя път...
За да видя, все пак,
как си, що си,
можеш ли да дишаш и без мен;
и се връщат старите въпроси,
връща се агонията в мен.
***
Там, на всички земни кръстопъти
си избирам силна да съм аз...
Но в онези,
странните минути...
само как ми липсва твоят глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любимата Все права защищены
Поздрав!
