5 feb 2006, 22:58

Страшен ден

  Poesía
1.2K 0 2

Играят сенки във нощта,

Самотна гледа ги луна

И рони пурпурни сълзи,

Покрила своите очи.

Сега щастливи са те двама

Не сещат жажда, студ и глад,

Но ще отвори страшна рана,

Ще ги скове злокобен мраз!

 

Сега е пролет, идва лято-

Света е лудо полудял

И всичко вред покрито в бяло

И тя се крие зад воал,

Той стъпва бавно и спокойно,

Уверен в нейната душа,

А някой крие се злокобно-

Предател в приятелска снага.

 

Но той не иска-той не може-

Решен е да мълчи до гроб

И тя на никой не ще каже-

Ще крият тяхната любов!

 

Последният им шанс умира,

Тя върви към своята съдба,

Която право да избира

да и даде не пожела!

Сега е в бяло-тъй красива,

Той гледа я отчаяно пленен.

И беше нощ невинна скрила

Грехът във миг отдалечен.

 

Тя-невинна, истинска принцеса,

Глава на рамото му прислонила,

Очите и го гледат във унеса,

Засрамена, но истински щастлива.

Той-рицар смел, неустрашим.

Бе тъй отдавна-миг отдалечен един!

За двамата сега е страшен ден,

Сто очи са вперени във нея,

А той отчаян и смутен

Любовта в очите и чете я!

 

И ето тя върви-не го поглежда,

Усмихва се-очите и тъжат

Това е тяхната последна среща,

Завинаги те ще се разделят!

 

И ето край-всичко свърши,

Завинаги е свързана със друг,

Оттук не може да го търси,

В смъртта чак ще се съберат…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...