Играят сенки във нощта,

Самотна гледа ги луна

И рони пурпурни сълзи,

Покрила своите очи.

Сега щастливи са те двама

Не сещат жажда, студ и глад,

Но ще отвори страшна рана,

Ще ги скове злокобен мраз!

Сега е пролет, идва лято-

Света е лудо полудял

И всичко вред покрито в бяло

И тя се крие зад воал,

Той стъпва бавно и спокойно,

Уверен в нейната душа,

А някой крие се злокобно-

Предател в приятелска снага.

Но той не иска-той не може-

Решен е да мълчи до гроб

И тя на никой не ще каже-

Ще крият тяхната любов!

Последният им шанс умира,

Тя върви към своята съдба,

Която право да избира

да и даде не пожела!

Сега е в бяло-тъй красива,

Той гледа я отчаяно пленен.

И беше нощ невинна скрила

Грехът във миг отдалечен.

Тя-невинна, истинска принцеса,

Глава на рамото му прислонила,

Очите и го гледат във унеса,

Засрамена, но истински щастлива.

Той-рицар смел, неустрашим.

Бе тъй отдавна-миг отдалечен един!

За двамата сега е страшен ден,

Сто очи са вперени във нея,

А той отчаян и смутен

Любовта в очите и чете я!

И ето тя върви-не го поглежда,

Усмихва се-очите и тъжат

Това е тяхната последна среща,

Завинаги те ще се разделят!

И ето край-всичко свърши,

Завинаги е свързана със друг,

Оттук не може да го търси,

В смъртта чак ще се съберат…