Страшен ден
Играят сенки във нощта,
Самотна гледа ги луна
И рони пурпурни сълзи,
Покрила своите очи.
Сега щастливи са те двама
Не сещат жажда, студ и глад,
Но ще отвори страшна рана,
Ще ги скове злокобен мраз!
Сега е пролет, идва лято-
Света е лудо полудял
И всичко вред покрито в бяло
И тя се крие зад воал,
Той стъпва бавно и спокойно,
Уверен в нейната душа,
А някой крие се злокобно-
Предател в приятелска снага.
Но той не иска-той не може-
Решен е да мълчи до гроб
И тя на никой не ще каже-
Ще крият тяхната любов!
Последният им шанс умира,
Тя върви към своята съдба,
Която право да избира
да и даде не пожела!
Сега е в бяло-тъй красива,
Той гледа я отчаяно пленен.
И беше нощ невинна скрила
Грехът във миг отдалечен.
Тя-невинна, истинска принцеса,
Глава на рамото му прислонила,
Очите и го гледат във унеса,
Засрамена, но истински щастлива.
Той-рицар смел, неустрашим.
Бе тъй отдавна-миг отдалечен един!
За двамата сега е страшен ден,
Сто очи са вперени във нея,
А той отчаян и смутен
Любовта в очите и чете я!
И ето тя върви-не го поглежда,
Усмихва се-очите и тъжат
Това е тяхната последна среща,
Завинаги те ще се разделят!
И ето край-всичко свърши,
Завинаги е свързана със друг,
Оттук не може да го търси,
В смъртта чак ще се съберат…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
