7 ene 2009, 7:02

Страшният съд 

  Poesía » Filosófica
759 0 7

По стръмното се спускат хората,

отчаяни от  всичко лошо,

победени и от умората,

омърсени в подла пошлост.

 

Всеки търси светлинката,

преродена в блясъци.

Лабиринт е за душата

пустото, обрасло в пламъци...

 

Идват, ходят и се връщат,

но невидимото за всеки е...

На обичта с обич не отвръщат,

в животни станаха човеците.

 

Отреденото ще си получим,

рано или  късно... всеки е на съд,

От добротата на другия да учим,

вече май ще бъде късно...

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиха ми харесва олицетворява голяма част от ежедневието на днешния човек и мисля ,че не трябва да си прочел много книги за да пишеш стихове.Поезията е храна за душата и като такава не зависи от образование и тн просто думите се изливат от душата ти и точно за това ще кажа на Смешко да бъде по любезен
  • Харесва ми стила на писане, по-различно е и определено не звучи плоско, в ставнение на други стихове, които съм чела тук
  • Жоренце, много ти е хубаво стихчето! Целувам те!
  • еее, не исках така да ми отговаряш ... ето ти още една причина да ти лепна етикета - посредствен, стандартен(прекалено) и тн.

    "... за да ме поставят на земята"... ама ти досега къде беше?

    сериозно защо така ми отговори стана ми тъжно... 90 процента отговаряте така ... ирония, самоирония ... остави ...

    до моя, как беше, "до гения на тяхната поезия."... не мож се доближи нито аз до твоя ... обаче имам право да не ща да ти ям безвкусният намачкан грах дето продаваш в опаковка, за пържоли ...

    и кво против телевизията... тя е голям източник на информация ... стига да знаеш как да го ползваш ...


    Поздрави, адаш!( по паспорт не съм Мърррмот) Не ми обръщай внимание!
  • Гоше - оскотяха някак си човеците, това е малко завоалирано. Иначе имаш чувство за ритъм. Пиши, ще става по-хубаво!
    И един съвет - мълчи!
  • "в животни станаха човеците."

    "Отреденото ще си получим,
    рано или късно... всеки е на съд"

    и заглавието ...


    извини ме може да ти се сторя ... избяга ми думата ... с високо самочувствие , примерно ... но когато прочетеш някоя и друга книга, като си поживял около 20 години съзнателно и се поразходиш малко и се огледаш навън поговориш си с хора ... дори погледаш малко телевизия ... такъв тип стихове звучат ... да кажем плоски,еднозначни, повърхностни и не знам още как ...
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??