7 янв. 2009 г., 07:02

Страшният съд

1.1K 0 7

По стръмното се спускат хората,

отчаяни от  всичко лошо,

победени и от умората,

омърсени в подла пошлост.

 

Всеки търси светлинката,

преродена в блясъци.

Лабиринт е за душата

пустото, обрасло в пламъци...

 

Идват, ходят и се връщат,

но невидимото за всеки е...

На обичта с обич не отвръщат,

в животни станаха човеците.

 

Отреденото ще си получим,

рано или  късно... всеки е на съд,

От добротата на другия да учим,

вече май ще бъде късно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиха ми харесва олицетворява голяма част от ежедневието на днешния човек и мисля ,че не трябва да си прочел много книги за да пишеш стихове.Поезията е храна за душата и като такава не зависи от образование и тн просто думите се изливат от душата ти и точно за това ще кажа на Смешко да бъде по любезен
  • Харесва ми стила на писане, по-различно е и определено не звучи плоско, в ставнение на други стихове, които съм чела тук
  • Жоренце, много ти е хубаво стихчето! Целувам те!
  • еее, не исках така да ми отговаряш ... ето ти още една причина да ти лепна етикета - посредствен, стандартен(прекалено) и тн.

    "... за да ме поставят на земята"... ама ти досега къде беше?

    сериозно защо така ми отговори стана ми тъжно... 90 процента отговаряте така ... ирония, самоирония ... остави ...

    до моя, как беше, "до гения на тяхната поезия."... не мож се доближи нито аз до твоя ... обаче имам право да не ща да ти ям безвкусният намачкан грах дето продаваш в опаковка, за пържоли ...

    и кво против телевизията... тя е голям източник на информация ... стига да знаеш как да го ползваш ...


    Поздрави, адаш!( по паспорт не съм Мърррмот) Не ми обръщай внимание!
  • Гоше - оскотяха някак си човеците, това е малко завоалирано. Иначе имаш чувство за ритъм. Пиши, ще става по-хубаво!
    И един съвет - мълчи!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...