Jan 7, 2009, 7:02 AM

Страшният съд 

  Poetry » Phylosophy
834 0 7
По стръмното се спускат хората,
отчаяни от всичко лошо,
победени и от умората,
омърсени в подла пошлост.
Всеки търси светлинката,
преродена в блясъци.
Лабиринт е за душата
пустото, обрасло в пламъци...
Идват, ходят и се връщат,
но невидимото за всеки е...
На обичта с обич не отвръщат,
в животни станаха човеците. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??