16 dic 2015, 10:24

Страшно е...

  Poesía
1.2K 2 26

 

Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...

Страшно е да бъдеш като пътя,
който свива без посока...

В бъдещето изведнъж да свърнеш
без да си достигнал нависоко!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кой както му е писано. Благодаря ти за вниманието и хубавите съвети, Рая!
  • Карай полека, че от високо по-лесно се пада!
    Нека пътят ти все продължава, макар и равен, че там по се намира надежда за огъня и вихъра не се задържа.
  • Благодаря ти, Цеца, за вниманието и за този стихотворен коментар чрез хубав стих /предполагам вероятно от Камен Илиев/! Желая ти много хубав ден!

    Благодаря ти, ЕЛ, за хубавото ти мнение за мен и за тези чудесни пожелания! Нека се сбъдват с пълна сила и за теб!

    Благодаря ти, че оцени текста ми, Тони!
  • Светъл ден!

    "Раздадох се, дали останах празен?
    Оплетох се в илюзии, съдби...
    Вървя по пътя си, за обич жаден,
    но виждам само тръни и бодли...

    Къде да спра - пред мен поредна бездна?
    Душата ми е вече без крила!
    С умората, която ме налегна
    дали ще мога пак да полетя?

    И както казват - "Блеснали житата",
    но в моите невиждащи очи,
    остават само бясно да се мятат
    оглозгани от времето мечти...

    И пак вървя, със воля неприлична.
    Съдбата си приемам без вина.
    Ще се опитам пак да се затичам,
    над бездната отново да летя..."
  • Благодаря ти за тези думи, ЕЛ! Особено ме впечатли, че обособи чрез цитат най-силното място в стихотворението. Нови поетични успехи ти желая!

    Мерси, че оцени текста ми, Ангеле! Приятна вечер!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...