Страшно е...
Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...
Страшно е да бъдеш като пътя,
който свива без посока...
В бъдещето изведнъж да свърнеш
без да си достигнал нависоко!
© Младен Мисана All rights reserved.
