16 дек. 2015 г., 10:24

Страшно е...

1.2K 2 26

 

Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...

Страшно е да бъдеш като пътя,
който свива без посока...

В бъдещето изведнъж да свърнеш
без да си достигнал нависоко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кой както му е писано. Благодаря ти за вниманието и хубавите съвети, Рая!
  • Карай полека, че от високо по-лесно се пада!
    Нека пътят ти все продължава, макар и равен, че там по се намира надежда за огъня и вихъра не се задържа.
  • Благодаря ти, Цеца, за вниманието и за този стихотворен коментар чрез хубав стих /предполагам вероятно от Камен Илиев/! Желая ти много хубав ден!

    Благодаря ти, ЕЛ, за хубавото ти мнение за мен и за тези чудесни пожелания! Нека се сбъдват с пълна сила и за теб!

    Благодаря ти, че оцени текста ми, Тони!
  • Светъл ден!

    "Раздадох се, дали останах празен?
    Оплетох се в илюзии, съдби...
    Вървя по пътя си, за обич жаден,
    но виждам само тръни и бодли...

    Къде да спра - пред мен поредна бездна?
    Душата ми е вече без крила!
    С умората, която ме налегна
    дали ще мога пак да полетя?

    И както казват - "Блеснали житата",
    но в моите невиждащи очи,
    остават само бясно да се мятат
    оглозгани от времето мечти...

    И пак вървя, със воля неприлична.
    Съдбата си приемам без вина.
    Ще се опитам пак да се затичам,
    над бездната отново да летя..."
  • Благодаря ти за тези думи, ЕЛ! Особено ме впечатли, че обособи чрез цитат най-силното място в стихотворението. Нови поетични успехи ти желая!

    Мерси, че оцени текста ми, Ангеле! Приятна вечер!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...