16.12.2015 г., 10:24

Страшно е...

1.2K 2 26

 

Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...

Страшно е да бъдеш като пътя,
който свива без посока...

В бъдещето изведнъж да свърнеш
без да си достигнал нависоко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кой както му е писано. Благодаря ти за вниманието и хубавите съвети, Рая!
  • Карай полека, че от високо по-лесно се пада!
    Нека пътят ти все продължава, макар и равен, че там по се намира надежда за огъня и вихъра не се задържа.
  • Благодаря ти, Цеца, за вниманието и за този стихотворен коментар чрез хубав стих /предполагам вероятно от Камен Илиев/! Желая ти много хубав ден!

    Благодаря ти, ЕЛ, за хубавото ти мнение за мен и за тези чудесни пожелания! Нека се сбъдват с пълна сила и за теб!

    Благодаря ти, че оцени текста ми, Тони!
  • Светъл ден!

    "Раздадох се, дали останах празен?
    Оплетох се в илюзии, съдби...
    Вървя по пътя си, за обич жаден,
    но виждам само тръни и бодли...

    Къде да спра - пред мен поредна бездна?
    Душата ми е вече без крила!
    С умората, която ме налегна
    дали ще мога пак да полетя?

    И както казват - "Блеснали житата",
    но в моите невиждащи очи,
    остават само бясно да се мятат
    оглозгани от времето мечти...

    И пак вървя, със воля неприлична.
    Съдбата си приемам без вина.
    Ще се опитам пак да се затичам,
    над бездната отново да летя..."
  • Благодаря ти за тези думи, ЕЛ! Особено ме впечатли, че обособи чрез цитат най-силното място в стихотворението. Нови поетични успехи ти желая!

    Мерси, че оцени текста ми, Ангеле! Приятна вечер!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...