5 dic 2019, 12:13

Страшно Ви обичам!

809 2 2


Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично.
Научихте ме как да бъда клоун.
Усмихнат по неволя, драматичен,
с дълбокият си празничен поклон.
Подреждам на небето всички облаци.
Така, че изведнъж да завали.
Да падне лепкава мъгла като над гробница.
И слънцето, без лъч да го боли.
Проклет съм и в червата, и до смърт.
Във Ада построих си даже къща. 
Изляза ли на светло съм добър. 
Тогава най-претъпкано си връщам. 
Не вярвам аз във Видовия ден, 
на бабините прости деветини. 
Не вярвам на човешкия си ген, 
напред - за още хиляди години. 
Не искам да ми вдигате ръце! 
И пръстите ви грозно да ме сочат. 
Бръкнете за проверка на сърце, 
душа и, всъщност колко са порочни... 
Повтарям - няма жив да ме заровите! 
Аз мога и под дъното да дишам. 
Завърнах се от мъртвите покои - 
да ви се мре, че страшно ви обичам! 

 

Danny Diester 
(Стихопат.) 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...