Страшно Ви обичам!
Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично.
Научихте ме как да бъда клоун.
Усмихнат по неволя, драматичен,
с дълбокият си празничен поклон.
Подреждам на небето всички облаци.
Така, че изведнъж да завали.
Да падне лепкава мъгла като над гробница.
И слънцето, без лъч да го боли.
Проклет съм и в червата, и до смърт.
Във Ада построих си даже къща.
Изляза ли на светло съм добър.
Тогава най-претъпкано си връщам.
Не вярвам аз във Видовия ден,
на бабините прости деветини.
Не вярвам на човешкия си ген,
напред - за още хиляди години.
Не искам да ми вдигате ръце!
И пръстите ви грозно да ме сочат.
Бръкнете за проверка на сърце,
душа и, всъщност колко са порочни...
Повтарям - няма жив да ме заровите!
Аз мога и под дъното да дишам.
Завърнах се от мъртвите покои -
да ви се мре, че страшно ви обичам!
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
