7 dic 2007, 21:06

Страшното

  Poesía
623 0 8


Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!

 

И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината напук!

 

И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без страх от страха,
забравил слуховете!

 

И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята
писъците спрели!

 

И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!

 

В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...