7 dic 2007, 21:06

Страшното

  Poesía
625 0 8


Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!

 

И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината напук!

 

И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без страх от страха,
забравил слуховете!

 

И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята
писъците спрели!

 

И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!

 

В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...