7.12.2007 г., 21:06

Страшното

619 0 8


Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!

 

И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината напук!

 

И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без страх от страха,
забравил слуховете!

 

И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята
писъците спрели!

 

И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!

 

В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...