7.12.2007 г., 21:06

Страшното

621 0 8


Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!

 

И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината напук!

 

И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без страх от страха,
забравил слуховете!

 

И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята
писъците спрели!

 

И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!

 

В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...