Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!
И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината напук!
И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без страх от страха,
забравил слуховете!
И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята
писъците спрели!
И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!
В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!
© Зори Всички права запазени