Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!
И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината напук!
И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без страх от страха,
забравил слуховете!
И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята
писъците спрели!
И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!
В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!
© Зори All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
