Малка стая,
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!
И капка капна,
и нож проблесна!
С кратък звук,
на тишината напук!
И стъпка плаха
разбуди духовете!
Без страх от страха,
забравил слуховете!
И няма уплаха,
и всички са смели!
На гарвановите ята
писъците спрели!
И няма смърт
за тялото!
Само мъст
за вялото!
В тишината ровено,
в тъмнината сторено!
В ръчичка стиснато,
в душата потиснато!
© Зори All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
