Страст
Уж догаря страстта – суха борина в зимно огнище,
омърлушен, димът се увива по твойта снага,
саксофонът на вятъра тихо тъгата разнищва
и сковаващ душите напев обезмисля снега.
Вред животът ни стеле се - пепел от прежна стихия.
Но сладни на езика от тая горчива съдба –
ти лакирани скалпели-нокти - във мен ще забиеш,
ще ми драскаш до кръв, и до стон, и до лудост гърба...
После пак ще притихнем, а моите рани ще светят,
озарена, нощта ще искри като черен елмаз –
ще осмислим снега с цвят невидим на приказно цвете, ...