16 нояб. 2010 г., 15:58

Страст

Поэзия » Любовная

1.2K 0 33

Страст

Уж догаря страстта – суха борина в зимно огнище,
омърлушен, димът се увива по твойта снага,
саксофонът на вятъра тихо тъгата разнищва
и сковаващ душите напев обезмисля снега.

Вред животът ни стеле се - пепел от прежна стихия.
Но сладни на езика от тая горчива съдба –
ти лакирани скалпели-нокти - във мен ще забиеш,
ще ми драскаш до кръв, и до стон, и до лудост гърба...

После пак ще притихнем, а моите рани ще светят,
озарена, нощта ще искри като черен елмаз –
ще осмислим снега с цвят невидим на приказно цвете,
и в огнището огъня пак ще кладем аз и ти... ти и аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vladun (Владимир Виденов)

Галена, Ивон, благодаря от сърце!)))

2010-12-12T12:24:55+02:00
valia1771 (Ивон)

С поздравления!

2010-12-10T21:10:16+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Чета тук с възхищение и респект!

2010-12-10T20:42:14+02:00
vladun (Владимир Виденов)

Благодаря, Джими!
Творчески пориви ти пожелавам!)))

2010-12-08T12:57:53+02:00
baijim (Бай Джим)

Прекрасно стихотворение!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>

2010-12-05T02:48:29+02:00