Nov 16, 2010, 3:58 PM

Страст

  Poetry » Love
1.2K 0 33

 Страст


Уж догаря страстта – суха борина в зимно огнище,
омърлушен, димът се увива по твойта снага,
саксофонът на вятъра тихо тъгата разнищва
и сковаващ душите напев обезмисля снега.

Вред животът ни стеле се - пепел от прежна стихия.

Но сладни на езика от тая горчива съдба –
ти лакирани скалпели-нокти - във мен ще забиеш,
ще ми драскаш до кръв, и до стон, и до лудост гърба...

После пак ще притихнем, а моите рани ще светят,

озарена, нощта ще искри като черен елмаз –
ще осмислим снега с цвят невидим на приказно цвете,
и в огнището огъня пак ще кладем аз и ти... ти и аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...