16.11.2010 г., 15:58

Страст

1.2K 0 33

 Страст


Уж догаря страстта – суха борина в зимно огнище,
омърлушен, димът се увива по твойта снага,
саксофонът на вятъра тихо тъгата разнищва
и сковаващ душите напев обезмисля снега.

Вред животът ни стеле се - пепел от прежна стихия.

Но сладни на езика от тая горчива съдба –
ти лакирани скалпели-нокти - във мен ще забиеш,
ще ми драскаш до кръв, и до стон, и до лудост гърба...

После пак ще притихнем, а моите рани ще светят,

озарена, нощта ще искри като черен елмаз –
ще осмислим снега с цвят невидим на приказно цвете,
и в огнището огъня пак ще кладем аз и ти... ти и аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...