14 feb 2014, 22:34

Страст

  Poesía
1.3K 0 3

Страст

Мурсалски чай...
една лула...

Какво му трябва на човека?

Косите мокри на жена,
да вчеса с пръстите полека...

Две длани в тях да заплете
и да остави със целувка
на устните едно сърце...

в гърдите му - да стане пусто.

А после - сластното вино
да пие в жажда ненаситна,
като изплъзващ се живот...

кристално чашите надигнал.

С върховен тост  -
Да ги строшим!

Век нужен е да изживея...


Страстта без жалост ме държи...
и иска да примра във нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...