14.02.2014 г., 22:34

Страст

1.3K 0 3

Страст

Мурсалски чай...
една лула...

Какво му трябва на човека?

Косите мокри на жена,
да вчеса с пръстите полека...

Две длани в тях да заплете
и да остави със целувка
на устните едно сърце...

в гърдите му - да стане пусто.

А после - сластното вино
да пие в жажда ненаситна,
като изплъзващ се живот...

кристално чашите надигнал.

С върховен тост  -
Да ги строшим!

Век нужен е да изживея...


Страстта без жалост ме държи...
и иска да примра във нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...