слънце запотено
лице зачервено
устните сухи
завладяват ме те
какво да направя
че подчинявам се все
кожата пребледняла
рутинно загрявам
сутрин, разпята на кръст предвещавам
обедно мълчание за любовта
вечерно обещание за тишина
хрисимо стъпвам на стария бряг
нежно целувам красивия моряк
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емануела Симеонова Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
