22 feb 2007, 14:49

Страст

  Poesía
892 0 0

За твоята любов, дали съм аз готова?

А моята ще мога ли на показ да изложа?

Ще полудея от страстта!

Чудя се дали всичко не е моя приумица?

 

Обърквам се от това желание.

Потъвам отново и отново в мечтание.

Мечтата търси те през деня и нощта.

Реалността хвърля в мен яда!

 

Кой си ти? И защо те искам?

Кога да спра, за да го попитам?

Отговор от себе си не получаваш,

А към приумицата май се пристрастявам.

 

В мен крещи цялата жена,

Дали ще ми прости Господа?

Молитва към него или теб отправям?

Ще сe повторя, но наистина полудявам…

 

 

М.                                                                                                                          27.10.2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...