Feb 22, 2007, 2:49 PM

Страст

  Poetry
881 0 0

За твоята любов, дали съм аз готова?

А моята ще мога ли на показ да изложа?

Ще полудея от страстта!

Чудя се дали всичко не е моя приумица?

 

Обърквам се от това желание.

Потъвам отново и отново в мечтание.

Мечтата търси те през деня и нощта.

Реалността хвърля в мен яда!

 

Кой си ти? И защо те искам?

Кога да спра, за да го попитам?

Отговор от себе си не получаваш,

А към приумицата май се пристрастявам.

 

В мен крещи цялата жена,

Дали ще ми прости Господа?

Молитва към него или теб отправям?

Ще сe повторя, но наистина полудявам…

 

 

М.                                                                                                                          27.10.2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...