Feb 22, 2007, 2:49 PM

Страст

  Poetry
891 0 0

За твоята любов, дали съм аз готова?

А моята ще мога ли на показ да изложа?

Ще полудея от страстта!

Чудя се дали всичко не е моя приумица?

 

Обърквам се от това желание.

Потъвам отново и отново в мечтание.

Мечтата търси те през деня и нощта.

Реалността хвърля в мен яда!

 

Кой си ти? И защо те искам?

Кога да спра, за да го попитам?

Отговор от себе си не получаваш,

А към приумицата май се пристрастявам.

 

В мен крещи цялата жена,

Дали ще ми прости Господа?

Молитва към него или теб отправям?

Ще сe повторя, но наистина полудявам…

 

 

М.                                                                                                                          27.10.2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...