Страсти

В душата ми стреляни стенещи птици –

капки олово от мисли, в агонии думи.

Сини пликове, пуснати без адреси.

Недошли пощальони. Неузнати любими.

Пътища много раниха краката ми.

Крадох цветя от небесни ливади.

Плетох илюзии. Танцувах със музи.

Бях в страни непознати, и в самата Аркадия.

Знам и къде са Епир, Хеликон, Баратория.

Очите ми бяха до Стикс. Не спирам. Тъгувам

и бродя. Пътувам към себе си. Мечтая за Острова,

дето блажени живеят безродните.

Вървя между вас. Пия роса и в морния здрач

чакам с полепнали дрехи и кални обуща

да мине Исус в кръстния час -

с венец обруган и с вселенска покруса.

Ще посегна с длан в бяла кърпа

за последните кърви и Първата тайна –

ще се загърна мистично във тях

и ще се кротна пред своето бъдно.