Страсти
В душата ми стреляни стенещи птици –
капки олово от мисли, в агонии думи.
Сини пликове, пуснати без адреси.
Недошли пощальони. Неузнати любими.
Пътища много раниха краката ми.
Крадох цветя от небесни ливади.
Плетох илюзии. Танцувах със музи.
Бях в страни непознати, и в самата Аркадия.
Знам и къде са Епир, Хеликон, Баратория.
Очите ми бяха до Стикс. Не спирам. Тъгувам
и бродя. Пътувам към себе си. Мечтая за Острова,
дето блажени живеят безродните.
Вървя между вас. Пия роса и в морния здрач
чакам с полепнали дрехи и кални обуща
да мине Исус в кръстния час -
с венец обруган и с вселенска покруса.
Ще посегна с длан в бяла кърпа
за последните кърви и Първата тайна –
ще се загърна мистично във тях
и ще се кротна пред своето бъдно.
© Златина Георгиева All rights reserved.