Obra no adecuada para menores de 18 años
Мисля си за теб -
за устните ефирни,
как същински сладолед
разтварят се в страстта.
За гърдите ти си мисля -
сладки праскови са те,
и на тях как дишам
заслушан в твоето сърце.
За коремчето ти гладко -
поле на любовта,
ах как заспивам сладко
след божествена заря!
За ръцете ти мечтая -
толкоз нежни са и те,
и просто сам не зная,
как във тях съм пак дете!
А в очите ти - красиви,
потъвям с часове,
с пламъчета живи,
запалват ме и те!
А краката - две мраморни колони,
на древногръцки някой храм,
в мен събуждат се вълни огромни,
тласкайки ме все натам!
Навътре!
Към твоят мъничък олтар,
ах как копнея само,
на него да оставя своя дар!
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados