Мисля си за теб -

за устните ефирни,

как същински сладолед

разтварят се в страстта.

За гърдите ти си мисля -

сладки праскови са те,

и на тях как дишам

заслушан в твоето сърце.

За коремчето ти гладко -

поле на любовта,

ах как заспивам сладко

след божествена заря!

За ръцете ти мечтая -

толкоз нежни са и те,

и просто сам не зная,

как във тях съм пак дете!

А в очите ти - красиви,

потъвям с часове,

с пламъчета живи,

запалват ме и те!

А краката - две мраморни колони,

на древногръцки някой храм,

в мен събуждат се вълни огромни,

тласкайки ме все натам!

Навътре!

Към твоят мъничък олтар,

ах как копнея само,

на него да оставя своя дар!