22 feb 2007, 22:50

Страстни писатели

  Poesía
1.1K 0 4
     Страстни писатели
Окрилена аз се чуствам от любовта,
пролет е в моита душа,
защото до мен си сега.
Ти всяка вечер се прибираш у дома
с красиво цвете в ръка.
С най-прекрасната усмивка на уста.
А целувките ти, тъй омайни,
ми превземат мисълта.
Аз посрещам те с женска ласка и топлина,
за която ти мечтал си през деня.
Две ангелчета играят покраи нас,
и смехът им навред звъни,
кой ли може да ги укроти.
Луната през прозорчето наднича
и сякаш тихичко ни нашепва,
спокойно вече спи градът...
И сгушени с теб в нощта...
започваме да пишем романа на страстта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....