Feb 22, 2007, 10:50 PM

Страстни писатели

  Poetry
1.1K 0 4
     Страстни писатели
Окрилена аз се чуствам от любовта,
пролет е в моита душа,
защото до мен си сега.
Ти всяка вечер се прибираш у дома
с красиво цвете в ръка.
С най-прекрасната усмивка на уста.
А целувките ти, тъй омайни,
ми превземат мисълта.
Аз посрещам те с женска ласка и топлина,
за която ти мечтал си през деня.
Две ангелчета играят покраи нас,
и смехът им навред звъни,
кой ли може да ги укроти.
Луната през прозорчето наднича
и сякаш тихичко ни нашепва,
спокойно вече спи градът...
И сгушени с теб в нощта...
започваме да пишем романа на страстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...