Feb 22, 2007, 10:50 PM

Страстни писатели

  Poetry
1.1K 0 4
     Страстни писатели
Окрилена аз се чуствам от любовта,
пролет е в моита душа,
защото до мен си сега.
Ти всяка вечер се прибираш у дома
с красиво цвете в ръка.
С най-прекрасната усмивка на уста.
А целувките ти, тъй омайни,
ми превземат мисълта.
Аз посрещам те с женска ласка и топлина,
за която ти мечтал си през деня.
Две ангелчета играят покраи нас,
и смехът им навред звъни,
кой ли може да ги укроти.
Луната през прозорчето наднича
и сякаш тихичко ни нашепва,
спокойно вече спи градът...
И сгушени с теб в нощта...
започваме да пишем романа на страстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....