23 jun 2006, 9:32

Страстно

  Poesía
1.1K 0 15
Отново с тебе бях и с теб се любих,
там в хижата, сред гъстата гора.
На кожата от мечка те положих
и те поведох във страната на страстта.

Пак твойте длани нежно ме докосват
и устните ти все по мен сноват.
Слова прекрасни ти ми шепнеш,
които да ме подлудят.

Във танц вълшебен се впуснахме,
изпълнен с много топлина.
Във танц, във който с тебе бяхме,
аз мъж, ти истинска жена.

Не мога с думи да опиша
това, което се случи.
Жена и мъж, що там се любят,
пожар запален от искри.

Пожарът лумна и потегли,
далеч нагоре в планината.
Там сред дърветата вековни,
във страст изгаряха телата.

Навън снегът се кротко сипе
и вълци вият във ноща.
В емоция със теб, лудешка
не виждаме я тази красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....