Самодива (Вики)
535 5962
15 oct 2014, 14:33

Стрела 

  Poesía
688 0 7

Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.

От Нищото или от враг дошла,
погледнато реално, все едно е -
безсилна е пред хора без вина
и само леко кожата прободе.

За ден или за два ще заболи.
Съдбата на повърхностните рани
такава е - лекуват се за дни
и даже белег няма да остане.

Но знаят заблудените стрели
и рикошета. Някой ще се чуди
защо отляво него го боли,
пък мен едва успя да ме събуди.

И как без броня някои стоят,
а сякаш носят знак "недосегаем"...
През смях простих на злобния събрат -
стрелец неточен, взел стрели назаем.

Аз пак съм цяла. Слънчева искра
в очите ми разлива светлината
и стихвам, като капчица роса,
в зелената усмивка на тревата.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Още едно "безстрашно" стихотворение! В първото, кинжалът бе възприет от лирическата като Награда. Основателно. Кинжали летят към Личности, т.е. хора, оказали се незаобиколяем фактор пред злото. С подобно действие, врагът признава именно това. Кинжалът се явява и като шанс пред тази личност, да провери себе си в екстремна ситуация. Справяйки се, получава поредната награда.
    В настоящето стихотворение принципът е същият. И възниква въпрос - защо Лирическата е толкова настоятелна в стремежа си да покаже своите сила и недосегаемост? - Белята ли си търси или все още не е достатъчно уверена в тях?! Лично аз мисля, че нейното упорство се корени във вярата й, че само една надмогнала ранимостта си и имунизирана срещу пошлостта в човешките отношения, жена, би могла да се съхрани такава, каквато я виждаме във финала на стихотворението.
  • Важното е, че си цяла, Вики! А мен така ме улучиха, че не мога да се самосглобя.
    Поздравление за хубавия стих!
  • Обстрелва се битието, но има избирателен принцип. Това е времето на прочистването.Това е пътят към идващото ново време:
    "И как без броня някои стоят,
    а сякаш носят знак "недосегаем"...
    През смях простих на злобния събрат -
    стрелец неточен, взел стрела назаем.
    Темата е много обширна. Поздравявам те за оригиналния сюжет, талантливо сътворената творба и чудесния стих! Поздрав и лека нощ!
  • Не си струва да се хаби човек заради злобарите. Много хубав стих!
  • Самодивите са неуязвими,Вики и добре,че е така!
  • Великолепен стих, Вики!Достави ми истинско удоволствие!Поздрав!
  • Да ти кажа под секрет, Вики, такива пишман стрелци много се навъдиха напоследък - и мен ме перна една стреличка неотдавна, изневиделица така за "Добро утро"... Нищо де, може пък следващата да е от Купидон... Поздравче!
Propuestas
: ??:??