Oct 15, 2014, 2:33 PM

Стрела

Poetry

873 0 7

Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.

От Нищото или от враг дошла,
погледнато реално, все едно е -
безсилна е пред хора без вина
и само леко кожата прободе.

За ден или за два ще заболи.
Съдбата на повърхностните рани
такава е - лекуват се за дни
и даже белег няма да остане.

Но знаят заблудените стрели
и рикошета. Някой ще се чуди
защо отляво него го боли,
пък мен едва успя да ме събуди.

И как без броня някои стоят,
а сякаш носят знак "недосегаем"...
През смях простих на злобния събрат -
стрелец неточен, взел стрели назаем.

Аз пак съм цяла. Слънчева искра
в очите ми разлива светлината
и стихвам, като капчица роса,
в зелената усмивка на тревата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Brezar111 (Людмил Нешев)

Още едно "безстрашно" стихотворение! В първото, кинжалът бе възприет от лирическата като Награда. Основателно. Кинжали летят към Личности, т.е. хора, оказали се незаобиколяем фактор пред злото. С подобно действие, врагът признава именно това. Кинжалът се явява и като шанс пред тази личност, да провери себе си в екстремна ситуация. Справяйки се, получава поредната награда.
В настоящето стихотворение принципът е същият. И възниква въпрос - защо Лирическата е толкова настоятелна в стремежа си да покаже своите сила и недосегаемост? - Белята ли си търси или все още не е достатъчно уверена в тях?! Лично аз мисля, че нейното упорство се корени във вярата й, че само една надмогнала ранимостта си и имунизирана срещу пошлостта в човешките отношения, жена, би могла да се съхрани такава, каквато я виждаме във финала на стихотворението.

2014-10-16T22:00:36+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Важното е, че си цяла, Вики! А мен така ме улучиха, че не мога да се самосглобя.
Поздравление за хубавия стих!

2014-10-15T21:36:07+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Обстрелва се битието, но има избирателен принцип. Това е времето на прочистването.Това е пътят към идващото ново време:
"И как без броня някои стоят,
а сякаш носят знак "недосегаем"...
През смях простих на злобния събрат -
стрелец неточен, взел стрела назаем.
Темата е много обширна. Поздравявам те за оригиналния сюжет, талантливо сътворената творба и чудесния стих! Поздрав и лека нощ!

2014-10-15T20:30:36+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Не си струва да се хаби човек заради злобарите. Много хубав стих!

2014-10-15T17:02:32+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Самодивите са неуязвими,Вики и добре,че е така!

2014-10-15T16:46:24+03:00