10 nov 2007, 17:09

стрелки 

  Poesía » Filosófica
1407 0 9

Счупих всички бутилки от щастието
на парчета преситена жажда...
Разкривени стъкла драскат вятъра -
самотата ми с лудост прорязват.
Не успявам да скрия причините
в усмирителна риза от рани
и на липсата в празните кръгове
през сълзите на спомена бягам.

Няма златна среда за решенията.
Ден и нощ ни търкалят живота,
на дванайстия час се разделяме
в механизъм, променящ посоките.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??