стрелки
Счупих всички бутилки от щастието
на парчета преситена жажда...
Разкривени стъкла драскат вятъра -
самотата ми с лудост прорязват.
Не успявам да скрия причините
в усмирителна риза от рани
и на липсата в празните кръгове
през сълзите на спомена бягам.
Няма златна среда за решенията.
Ден и нощ ни търкалят живота,
на дванайстия час се разделяме
в механизъм, променящ посоките.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дакота Todos los derechos reservados
