Nov 10, 2007, 5:09 PM

стрелки 

  Poetry » Phylosophy
1293 0 9

Счупих всички бутилки от щастието
на парчета преситена жажда...
Разкривени стъкла драскат вятъра -
самотата ми с лудост прорязват.
Не успявам да скрия причините
в усмирителна риза от рани
и на липсата в празните кръгове
през сълзите на спомена бягам.

Няма златна среда за решенията.
Ден и нощ ни търкалят живота,
на дванайстия час се разделяме
в механизъм, променящ посоките.

© Дакота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??