10 нояб. 2007 г., 17:09

стрелки 

  Поэзия » Философская
5.0 / 11
1547 0 9
Счупих всички бутилки от щастието
на парчета преситена жажда...
Разкривени стъкла драскат вятъра -
самотата ми с лудост прорязват.
Не успявам да скрия причините
в усмирителна риза от рани
и на липсата в празните кръгове
през сълзите на спомена бягам.
Няма златна среда за решенията.
Ден и нощ ни търкалят живота,
на дванайстия час се разделяме
в механизъм, променящ посоките.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Все права защищены

Предложения
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »