дакота (Дакота)
152 364
10.11.2007 г., 17:09 ч.

стрелки 

  Поезия » Философска
1406 0 9

Счупих всички бутилки от щастието
на парчета преситена жажда...
Разкривени стъкла драскат вятъра -
самотата ми с лудост прорязват.
Не успявам да скрия причините
в усмирителна риза от рани
и на липсата в празните кръгове
през сълзите на спомена бягам.

Няма златна среда за решенията.
Ден и нощ ни търкалят живота,
на дванайстия час се разделяме
в механизъм, променящ посоките.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??