29 abr 2017, 21:59

Стремеж

1.1K 0 7

Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.


Страници непрелистени – остават непрочетени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги пропуснали,

без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?


Ръждива мрежата разпада се от окиси,
дървото гордо – нарязано е на дъски,
ръждата надълбоко прониква в оплетките,
безспир разяжда ги и не ги щади.


Страници прелистени – неотдавна четени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги прочели,

без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?

 

Времето минава,
мрежата ръждива си е още там,
фиданка нова към върха се устремява,
впива се в мрежата на ограничената си свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Албена!
  • Боже, Алекс, как ме натъжи... Като малка плачех за птиците, за животните, напоследък не понасям да се режат цветята, искам да да живи... А сега ще мисля и за отрязаните дървета... Да, човекът е отговорен за цялата природа! Поздравления!
  • Радвам се, че ви харесва. Поздрави и от мен.
  • Хареса ми!
  • Тук виждам една позиция на социално отговорен човек. Благодаря ти, Алекс, че с този стих ни припомняш за грижата към природата. Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...