АлексейорданоВ (Алекс)
43 571
29.04.2017 г., 21:59 ч.

Стремеж 

  Поезия » Философска
625 0 7

Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.


Страници непрелистени – остават непрочетени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги пропуснали,

без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?


Ръждива мрежата разпада се от окиси,
дървото гордо – нарязано е на дъски,
ръждата надълбоко прониква в оплетките,
безспир разяжда ги и не ги щади.


Страници прелистени – неотдавна четени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги прочели,

без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?

 

Времето минава,
мрежата ръждива си е още там,
фиданка нова към върха се устремява,
впива се в мрежата на ограничената си свобода.

© Алекс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Албена!
  • Боже, Алекс, как ме натъжи... Като малка плачех за птиците, за животните, напоследък не понасям да се режат цветята, искам да да живи... А сега ще мисля и за отрязаните дървета... Да, човекът е отговорен за цялата природа! Поздравления!
  • Радвам се, че ви харесва. Поздрави и от мен.
  • Хареса ми!
  • Тук виждам една позиция на социално отговорен човек. Благодаря ти, Алекс, че с този стих ни припомняш за грижата към природата. Поздрави!
  • Благодаря за коментара.
  • Наистина рядко се замисляме,че когато прелистваме книга или пишем на лист,че е загинало дърво,за да ги има.Много удачно е вплетена и идеята,че Свободата се възражда винаги!Поздрави!
Предложения
: ??:??