29.04.2017 г., 21:59

Стремеж

1.1K 0 7

Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.


Страници непрелистени – остават непрочетени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги пропуснали,

без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?


Ръждива мрежата разпада се от окиси,
дървото гордо – нарязано е на дъски,
ръждата надълбоко прониква в оплетките,
безспир разяжда ги и не ги щади.


Страници прелистени – неотдавна четени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги прочели,

без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?

 

Времето минава,
мрежата ръждива си е още там,
фиданка нова към върха се устремява,
впива се в мрежата на ограничената си свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Албена!
  • Боже, Алекс, как ме натъжи... Като малка плачех за птиците, за животните, напоследък не понасям да се режат цветята, искам да да живи... А сега ще мисля и за отрязаните дървета... Да, човекът е отговорен за цялата природа! Поздравления!
  • Радвам се, че ви харесва. Поздрави и от мен.
  • Хареса ми!
  • Тук виждам една позиция на социално отговорен човек. Благодаря ти, Алекс, че с този стих ни припомняш за грижата към природата. Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...