Стремеж
Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.
Страници непрелистени – остават непрочетени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги пропуснали,
без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?
Ръждива мрежата разпада се от окиси,
дървото гордо – нарязано е на дъски,
ръждата надълбоко прониква в оплетките,
безспир разяжда ги и не ги щади.
Страници прелистени – неотдавна четени,
страници хартия от отрязано дърво,
възможно е да сме ги прочели,
без да се замисляме – нужно ли е било отрязването на дърво?
Времето минава,
мрежата ръждива си е още там,
фиданка нова към върха се устремява,
впива се в мрежата на ограничената си свобода.
© Алекс All rights reserved.
