Стремеж
И пак вървя -
напред и нагоре...
И пак вървя
без да спирам.
Опитвам се да не греша,
обмислям,
но и в самотата си
утеха не намирам.
Аз знам - не съм сама,
не сме и двама...
Но защо сме разделени?
Като светулки в тъмнина ще светим,
щом в едно не сме обединени.
Над нас е слънцето -
едно за всичко живо.
А ние сме като зрънцето -
стремеж за живот,
за нещо красиво!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Попова Todos los derechos reservados
