Стремеж
И пак вървя -
напред и нагоре...
И пак вървя
без да спирам.
Опитвам се да не греша,
обмислям,
но и в самотата си
утеха не намирам.
Аз знам - не съм сама,
не сме и двама...
Но защо сме разделени?
Като светулки в тъмнина ще светим,
щом в едно не сме обединени.
Над нас е слънцето -
едно за всичко живо.
А ние сме като зрънцето -
стремеж за живот,
за нещо красиво!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены
