И пак вървя -
напред и нагоре...
И пак вървя
без да спирам.
Опитвам се да не греша,
обмислям,
но и в самотата си
утеха не намирам.
Аз знам - не съм сама,
не сме и двама...
Но защо сме разделени?
Като светулки в тъмнина ще светим,
щом в едно не сме обединени.
Над нас е слънцето -
едно за всичко живо.
А ние сме като зрънцето -
стремеж за живот,
за нещо красиво!
© Анна Попова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
