Jul 25, 2008, 9:40 AM

Стремеж 

  Poetry » Other
725 0 5
 

И пак вървя -

напред и нагоре...

И пак вървя

без да спирам.

 

Опитвам се да не греша,

обмислям,

но и в самотата си

утеха не намирам.

 

Аз знам - не съм сама,

не сме и двама...

Но защо сме разделени?

Като светулки в тъмнина ще светим,

щом в едно не сме обединени.

 

Над нас е слънцето -

едно за всичко живо.

А ние сме като зрънцето -

стремеж за живот,

за нещо красиво!

© Анна Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??