edelvais (Анна Попова)
119 1168
25.07.2008 г., 9:40 ч.

Стремеж 

  Поезия » Друга
676 0 5
 

И пак вървя -

напред и нагоре...

И пак вървя

без да спирам.

 

Опитвам се да не греша,

обмислям,

но и в самотата си

утеха не намирам.

 

Аз знам - не съм сама,

не сме и двама...

Но защо сме разделени?

Като светулки в тъмнина ще светим,

щом в едно не сме обединени.

 

Над нас е слънцето -

едно за всичко живо.

А ние сме като зрънцето -

стремеж за живот,

за нещо красиво!

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??