СТРЕСНАТИ ПТИЦИ

Летата летят като мигове кратки,

по-бързо от мисли летят…

И спомени няма, а само догадки

за уж извървения път!

Не носейки нищо, долитат летата

и късат и пълнят гърла

с парчета живот и залъгват душата,

че тук е напразно дошла.

Летата без цел – като стреснати птици –

отлитат наникъде с грак

и в бездната, скрита зад празни зеници,

се давят в бездънния мрак

на вечната, пълна и тиха забрава,

на страшния гробен престой,

на всичко, което за миг отминава,

на бляна за мир и покой…

В Безкрая безцелно летата се реят…

От техния полет велик

не схванаха нищичко царят, плебеят,

човекът с угаснал светлик!...

23.06.2023, 06:52, Горно Дряново