23.06.2023 г., 9:12  

Стреснати птици

776 0 0

СТРЕСНАТИ ПТИЦИ

 

Летата летят като мигове кратки,

по-бързо от мисли летят…

И спомени няма, а само догадки

за уж извървения път!

 

Не носейки нищо, долитат летата

и късат и пълнят гърла

с парчета живот и залъгват душата,

че тук е напразно дошла.

 

Летата без цел – като стреснати птици –

отлитат наникъде с грак

и в бездната, скрита зад празни зеници,

се давят в бездънния мрак

 

на вечната, пълна и тиха забрава,

на страшния гробен престой,

на всичко, което за миг отминава,

на бляна за мир и покой…

 

В Безкрая безцелно летата се реят…

От техния полет велик

не схванаха нищичко царят, плебеят,

човекът с угаснал светлик!...

 

23.06.2023, 06:52, Горно Дряново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...