Стрийптиз
Тя със думи небрежно съблече
на душата си тънката дреха
и по мене внезапно потече
непозната до днеска утеха.
Аз не съм я прегръщал на среща,
и пред входа не съм я целувал.
Не запалих в дома си две свещи
с аромат на поле лавандули.
Само в тихите нощи ми праща,
кадифения глас от далече -
като стрийптиз на бал за незрящи,
тя със думи пред мен се съблече...
И вибрира в мембраната малка,
на сърцата ни плахия ритъм -
в тази мъничка, черна слушалка,
сякаш цялата обич е скрита!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
