Jul 10, 2016, 4:52 PM

Стрийптиз

  Poetry
1.2K 6 17


Тя със думи небрежно съблече
на душата си тънката дреха
и по мене внезапно потече
непозната до днеска утеха.

 

Аз не съм я прегръщал на среща,
и пред входа не съм я целувал.
Не запалих в дома си две свещи
с аромат на поле лавандули.

 

Само в тихите нощи ми праща,
кадифения глас от далече -
като стрийптиз на бал за незрящи,
тя със думи пред мен се съблече...

 

И вибрира в мембраната малка,
на сърцата ни плахия ритъм -
в тази мъничка, черна слушалка,
сякаш цялата обич е скрита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....